55 години – полети нависоко

Слово, което остава (интервю с Никола Иванов)

По повод 55-та годишнина от създаване на нашето училище се срещнахме и разговаряхме с Никола Иванов – дългогодишен заместник-директор и литературен критик, оставил дълбока следа в културния и образователния живот на гимназията.
В началото на месец април в Художествена галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик от Николай Табаков и Хари Хараламбиев бе представена новата му книга за живота и творчеството на пазарджишкия поет Иван Динков.
Никола Иванов e носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ и на единствената специална литературна награда „Иван Динков“. През 2009 година за книгата „Подреждане на балната зала“ получава Национална награда за литературна критика на Съюза на българските писатели.
Годините в гимназията – следа и отговорност
„Тези години не просто се помнят – те се живеят. Езиковата гимназия е не само институция, тя е дух, място на култура и смисъл. Имам щастието да бъда част от това общество в последните двадесет години. Училището е доказало авторитета си не само с високите резултати, но и с успехите на своите възпитаници, които днес заемат водещи позиции в различни обществени сфери – у нас и по света.“
Писането като висш полет
Литературата никога не е била странично занимание за нашия събеседник. Напротив – тя е сърцето на неговата мисия.
„През годините съм разговарял с най-значимите поети и писатели на България. В новата ми книга съм събрал интервюта, правени в продължение на повече от 40 години. Сред тях е и рядко интервю с Борис Христов – първото след 37-годишно мълчание. Това не е просто разговор – това е културен документ.“
Младите и книгите – едно променящо се отношение
На въпроса как вижда отношението на младите към литературата днес, господин Иванов отговаря без излишен патос, но с тънко наблюдение: „Младите обичат лекотата. Те търсят пряк път към знанието, понякога за сметка на задълбочаването. А литературата изисква време, тишина и труд – качества, които днес трудно се култивират. Но тя остава път към народа – онова мислещо, създаващо и чувствително малцинство, което движи света напред“.
Да бъдеш между словото и истината
Разговорът премина и през болезнени, но важни теми – забравени автори, критиката към празната популярност и евтината емпатия.
„Голямото изкуство не се стреми да се хареса. То иска да вдигне хората нагоре. Затова често остава неразбрано, дори осъдено. Но това е цената на истината. Както казваше Иван Динков: „трябва да можеш да се озъбиш дори на люлката си, ако тя не те разбира.“
Словесната голота – смелостта да бъдеш себе си
Сред темите, които писателят докосна с особена чувствителност, беше и понятието за „словесна голота“ – способността на автора да се разголва чрез словото, за да бъде разбран и приет от читателя.
„Никой писател не може да достигне до читателя, без да разкрие поне част от себе си – понякога болезнено, понякога неудобно. Истинската литература изисква уязвимост. Иван Динков написа едно от най-красивите си стихотворения – за майка си – в момент на дълбоко лично преживяване. То предизвика вълна от неразбиране и дори срам в близките му. Но именно в това се крие силата – да кажеш истината дори когато боли, дори когато не те разбират. Така се ражда голямото изкуство.
Желая на Езиковата гимназия безсмъртие!“

С Никола Иванов разговаряха: Ани Йорданова, X. Е и Рая Мацанова, IX. Д .
Снимки: Габриела Чалъмова, X. Е