Youth and Volunteering

Youth and Volunteering for a Cleaner Environment

Участници в проекта: Габриела Танчева, Зоя Манчева, Инна Ватахова, Красимира Сеферинкина, Владимир Добрев от 12 ж и Гергана Козарева, Мария Загорска и Кристиян Стоенчев от 12 е клас.

Старание, мотивация, отборен дух. Това са само част от нещата, на които неочаквано се научих с участието си в проекта „Youth and Volunteering for a Cleaner Environment”. Когато вземаш участие в подобен проект, състоящ се в друга държава, ти пристигаш там скептично настроен поради дългия и изморителен път, който е трябвало да изминеш. Това обаче веднага се променя, когато започнат занятията на следващия ден.

Говорейки от името на човек, предпочитащ самостоятелната работа пред отборната, трябва да отбележа, че организаторите определено знаят как да вършат работата си. За отрицателно време те успяха да изкарат всеки един доброволец от черупката му и да направят един наистина стойностен екип от преди това непознати хора. Първото притеснение, което предполагам, че изниква в главата на всеки участник в такъв тип проект е преодоляването на езиковата бариера. Но това чувство се изпарява още със  започването на занятията, които първоначално се фокусират точно върху това. Веднага щом този проблем бъде премахнат, се преминава към граденето на отборния дух. То не представлява нищо повече от забавни игри, които са с цел именно да сплотят доброволците. Всичко се случва толкова бързо, че ти дори не осъзнаваш кога започваш да чувстваш тези хора, които до преди няколко дни са ти били непознати, като приятели.
Но четейки за всички тези неща, някой би си помислил, че целият този проект е твърде преуморяващ. Ни най-малко. Занятията са придружени от добре разположени почивки на всеки няколко часа, така че е намерен балансът между продуктивността и нужната отмора. Друго нещо, което много помага за сплотяването между участниците е, че всички тези занимания привършват в късния следобед и след това всички са свободни да правят каквото искат в лагера, стига да спазват правилата, които предварително самите те са измислили. Последното морално задължение за деня, което всички имат е да се явят на вечеря, която всяка вечер предоставяше шанса да се опитат ястия от различни националности, приготвени лично от представителите на тази държава.
И най-накрая, когато дойде време да се извърши целта на целия проект, в случая построяване на еко парк, всичко бе свършено за часове, а иначе би отнело дни без подготовката, на която бяхме подложени, за да заработим като един отбор.

След този проект човек не тъжи, че той е приключил. Единствено се радва, че някога е имал възможността да е част от подобно нещо и никога не съжалява, че е поел инициативата. Оставя те изпълнен с незабравими спомени и бъдещи приятели. За мен това бе едно неповторимо изживяване и без колебание бих взел участие в подобен проект отново.

Кристиян Стоенчев 12 е клас