Патрон
Бертолт Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин.
През 1922 г. получава литературната награда „Хайнрих фон Клайст„, а през 1924 г. отива в Берлин и там работи като драматург в „Дойчес театър“ при Макс Райнхард.
Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която „да съответства на новите обществени отношения“, каквито смята, че открива в ГДР. В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник „Сто стихотворения“ (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди. Публикува и последната си стихосбирка „Буковски елегии“ (1953).
През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.
Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата – той е също майстор на „притчовия роман“ и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.
В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 г. литературната награда „Бертолт Брехт“
Скулптура на Брехт в Източен Берлин | ![]() |
Бюст на Брехт в Мюнхен | ![]() |
Пощенски марки в памет на Бертолт Брехт (1996) | ![]() ![]() |
Родният дом на Бертолт Брехт в Аугсбург | ![]() |
Театърът на Бертолт Брехт „Берлинер ансамбъл“ | ![]() |
Пиеси
Baal, 1918/1923
Trommeln in der Nacht, 1918-20/1922
Im Dickicht der Stadte, 1921-24/1923
Leben Eduards des Zweiten von England, 1924/1924
Mann ist Mann, 1924-26/1926
Das Elefantenkalb, 1924-26/1926
Mahagonny-Songspiel, 1927/1927
Die Dreigroschenoper, 1928/1928
Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Opernlibretto),1927-29/1930
Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs, 1928-29/1929
Das Badener Lehrstuck vom Einverstandnis, auch Lehrstuck, 1929/1929
Проза
Bargan la?t es sein
Geschichten vom Herrn Keuner
Dreigroschenroman (Просяшки роман)
Der Augsburger Kreidekreis
Fluchtlingsgesprache
Kalendergeschichten
Die unwurdige Greisin
Die Geschafte des Herrn Julius Caesar
Посетители 6,326 , За деня 1