Пътят нагоре

17 ноември, петък. Последен час. Вече сме нетърпеливи да отпътуваме. Екскурзия! Ура! 13.20 8д/е/ж  качваме се на автобуса, проверка на присъстващите и хайде-е.
Пътят е дълъг и труден, но пък е забавно – музика, смях, запознанства……
16.00, в центъра на гр. Банско, Паметника на Паисий, Веляновата Къща. Българска възрожденска къща ли е това? Гледаме изрисуваната стена и се пренасяме във Венеция, на Босфора. Вдъхновяваме се. А сега накъде? Горещ минерален басейн ни чака в хотел “Орфей“. И колко забавно е да се плацикаме, да скачаме във водата, да пръксаме госпожата. Изтощени от дългия ден, обаче не заспиваме, искаме да се събираме по стаите. Но-о “полицията“ пази. И-и до сутринта.

Кой спал, кой не спал в 8.30 потегляме към гр. Благоевград, Американски университет в България. Очакват ни. Посрещат ни още на паркинга. Ле-ле! Това е цял град!

В аулата ни разказват за обучението, средата на живот, студентите, възможностите… Колко врати се отварят пред нас! И очите ни се отварят! И душите ни ликуват!

Въодушевени и одухотворени обратно към Пазарджик. Село Белчин, крепостта Цари Мали град – е- е това си е възвишение. Пътят е стръмен. С пъшкане, охкане гоним всички дяволи, за да се насладим на това ангелско място и усетим сигурността и свободата сред българската крепост и природа. Ах-ах!

Вдъхновение. Въодушевление. Възвишение.