Полетът на словото

(Интервю с Христо Костадинов от 12. А клас)

„Нека този, който чете книгата ми в някое топло, уютно кафене, лежи на тревата в някой красив парк или просто се е сгушил в меките завивки на леглото в стаята, се потопи изцяло в този свят, който ще разгърне с тези страници. Моят свят.“
Това споделя в своята първа поетическа книга „Скалите ме повикаха“ Христо Костадинов от 12. А клас, разказал в слово срещите си със своето „просто място“ . С Христо завършваме своите Полети нависоко в света на едни прекрасни духовни хора, посветени на 55- годишнината на Езикова гимназия „Бертолт Брехт“. Това е поредният полет с младостта и таланта в нашата гимназия.
* Откъде започна твоят полет към театъра?
От малък много харесвам и кино, и театър, но започнах да се занимавам по-основно с театъра, когато влязох в гимназията. Участвах в най-различни постановки, за мен театърът е бягство от реалността, в него може да се откриеш. Припознах го като дом, защото се чувствам много добре, когато съм на сцена, попадам в друго пространство.
* Сега от сцената към скалите. Как те повика поетическото слово?
Аз много обичам да пиша, от много години си пиша в дневници мисли, емоции. В последните 1- 2 години започнах да пиша в стих. Това е.
* Добре, защо „Скалите ме повикаха“? От къде ти хрумна идеята за заглавието?
Много голяма част от стихотворенията са свързани с тези скали. Има конкренто място. И всъщност аз не ги намерих, те ме повикаха. Когато бях там, усетих много силна енергия и понеже аз винаги съм с тефтерче с мен, докато седях, сякаш някой ми диктуваше отгоре какво да пиша…Странно…скалите наистина ме повикаха и аз написах стиховете.
* Какви житейски полети очакваш?
Аз винаги си мисля, че това, което ми се случва в момента, е най- доброто за мен, дори и да е нещо негативно, аз си го преобразувам в позитив и продължавам да очаквам само най -хубавото – да ме приемат в НАТФИЗ, да се развивам в театъра, в поезията, в изкуството. Искам да летя като актьор, но бих искал и да режисирам.
* Завършвайки училище, какво би написал във въображаемата книга на своя живот?
Да бъдеш различен е сила, а не слабост.

Въпросите зададе: Албена Узунова – класен ръководител
Снимки: Румяна Ризова 12. А клас