Защото кръвта ни пише поезия…

Среща с писателката Здравка Евтимова

 Какво е словото в своята същност? Преграда или врата? Опиум или рационалност? Еволюционна предопределеност или духовно извисяване?
На 26-ти април учениците на ЕГ „Бертолт Брехт“ потърсиха отговор на комплексния въпрос за силата и влиянието на думите върху човешкия живот. По пътя към същността на словесното изкуство ни водеше Здравка Евтимова. Според заместник-директора на гимназията г-н Иванов тя е писателката, която пише най-добрата съвременна българска проза, а фактите показват, че именно г-жа Евтимова е най-превежданият български писател изобщо, като произведенията и могат да бъдат прочетени на повече от 30 езика. Самата тя обаче се определи като „съвсем обикновена жена, чийто най-добър приятел е словото“. Тя сподели с нас, че за нея разказът е като добър приятел, който живее в далечен град. Идва да се видите за малко (винаги тогава, когато имаш най-голяма нужда от него), срещате се в ума ти не повече за пет минути, а след това пак си отива. И тези срещи винаги се състоят в онова магическо време след полунощ, необременено от ежедневните тревоги и задължения, когато пред писателката стои само празният лист хартия. Резултатът от тези кратки виждания ни беше представен от  водещите Гергана Кавръкова и Петър Шопов. В ролята на домакини днес бяха десетокласниците, ръководени от г-жа Петя Енкина. Под нежно меланхоличните звуци на цигуларите Георги Янев и Анна Налбантова ученичките от 10. клас Щилиана Кирова, Калина Попова, Изабела Пенчева, Илиана Личкова  прочетоха откъси от два разказа на Златка Евтимова: „Наталия“ – описващ учителка, нарекла своята самота с името Наталия, и „Кръв от къртица“ – изразяващ скръбта, която не може да се изрече с думи, но и не може да остане неизказана.

С опиянение и вълнение публиката се запозна с творчеството на писателката, която определи таланта като красива самота. Защото той не може да ти донесе пари, но ще докара в живота ти много приятели – такива хубави очи, които не могат да се купят. И може би именно в това противоречие се крие силата на словото: думите, чиито най-красиви комбинации биват пораждани от самотата, са способни да запълнят празнината в нечие сърце. „Така, както реката пробива равнината и образува долина, нашите думи ще разбият и ще съградят. „От тази среща, от този диалог, който ни отведе до хоризонтите на Твореца, всеки запази по нещо в ума и сърцето си. За г-жа Недялкова тя бе насърчаване на грамотността, за г-н Иванов – доказателство, че българският език, макар и с ограничен ареал на използване, може да достигне по изящество и качество произведенията на световната литература, за публиката – мотивация за себеусъвършенстване.

А за мен – тази среща беше преди всичко вдъхновение. Да продължа да обрисувам света около себе си с многообразните цветове на думите, да изследвам градивните частици на човешката душа, да „рисувам поезия с кръвта си“.

                                                               Репортер: Натали Калпакова, 11в. клас, в. „Обектив“