Ето как да намерим корен квадратен от любовта

Коледен концерт

Мислите ли, че можете да намерите отговор на вечните въпроси – какво е любовта в своята същност? Къде можем да я открием? На какво се дължи многостранността на нейните прояви?
Предизвиквам Ви!

Нека заедно открием какво е любовта!
Нека я почувстваме с всяка частица от себе си!
Нека заедно изживеем едно невероятно приключение, изпълнено с изкуство, наука и малко магия…

Нашето търсене на същността на любовта започва с едно малко момиченце и неговата простичка молба:
– Бабо, разкажи ми една коледна приказка!
Ала историята, в която предстои да се пренесем, далеч не е просто обикновена коледна приказка – с еленчето Рудолф, елфи със зелени шапчици или някое от заклещванията на Дядо Коледа в комина. Не, тя всъщност е една доста необичайна, но все пак изпълнена с вълшебство, приказка.
И както би следвало да не се очаква, нейното начало е доста далеч от всякакви прояви на магията и вълшебството! Иззад кулисите се чува ожесточен скандал между две сестри.

Както става ясно от портретите на Грета и Ваня, те са парадоксално различни. И все пак, взимайки впредвид неписаната константа, че противоположностите се привличат, бихте могли да се зачудите каква е причината за тази доста шумна караница. Ама вие не знаете ли, че две жени нямат нужда от причина, за да спорят! То си е един вид хоби.
Този път очевидно ябълката на раздора между тях се явява липсващият  учебник по математика на Грета, на който просто са му пораснали крачета и е хукнал на някъде. Е, поне такова е становището на нейната сестра Ваня. Майка им – Алекс и баща им – Стефчо изглеждат доста отегчени от поредния скандал у дома.

За да научи своите дъщери, че има и друг начин да живеят заедно освен постоянните скандали, баща им им заръчва да намерят любовта, която ги свързва. А Грета отвръща,  както всяка прилежна ученичка би отговорила на поставената по такъв начин задача: „Но ние сме на училище – каква любов да търсим?“.  „Ти конкретно и с лупа да търсиш, освен задачи и уравнения, друго няма да намериш!“  – продължава Ваня с ирония.
– Щом искате задачи, задача да бъде! – заявява майка им, от чието търпение до този момент не е останала и капчица – Сега излизайте от тази врата и докато не намерите корен квадратен от любовта, не ми се мяркайте пред очите!
– Без корен квадратен от любовта няма да има Коледа за нашето семейство!… – допълва Стефчо.
В този момент битовата караница наистина придоби колосални размери. Както би ни подсказал някой леко смахнат физик, тези вихри от емоции са толкова динамични и притежават толкова много енергия, че биха могли да разрушат целия електромагнитен баланс на Земята! Тук е моментът да си припомним, че причината за този катаклизъм биха били три доста ядосани дами, намиращи се в едно и също помещение рано сутринта, и един нехаещ за ролята си в световната гибел учебник по математика /онзи, изчезналият, който дори не пожела да се появи за теоретичния край на планетата/.
Ще успеем ли заедно с Грета и Ваня да намерим навреме корен квадратен от любовта, спасявайки самата нея, Коледата, че и цялата планета?
Месеците, които до момента стояха на заден фон мълчаливо и наблюдаваха случващото се, започнаха да се съживяват. Замисля ли сте се как биха изглеждали те, ако бяха хора? Е, аз установих няколко неща:
–  Всеки месец си има уникален характер!
– Всички, освен марта, са момчета (една е, ама пък е като за милиони!).
– През април ще са на мода шалчетата от листа.
– За да бъдете classy, през юли определено трябва да ходите с пояс около врата си.
Ето ги и портретите на 12-те месеца:

И представете си какво се случва, когато всички тези месеци, така различни един от друг, се озоват на едно място, че и по едно и също време! Ей, това се казва световен скандал!
Март месец запазва неутралитет. Пролетните и летните месеци заговорничат срещу есенните и зимните, погаждайки си най-разнообразни номера едни на други.  Впрочем науката си е намерила обяснение на аномалиите във времето, а то гледайте каква била работата:

Ситуация: Няколко топли дни през декември.
Разумно обяснение: От юг идва циклон, носещ горещ въздух. Очаква ни затопляне.
Реалност: Някой летен месец решава, че му се танцува и не му се следват някакви си там последователности. Пуска си готина музика и извиква слънцето на хоризонта =)
Ето ви още един пример:
Ситуация: Цъфнали дървета посред зима.
Разумно обяснение:  Учените смятат, че този феномен се дължи или на озоновата дупка, или на глобалното затопляне.
Реалност: Май месец иска да направи на пук на Декември.
Та, науката да си говори, каквото иска – обаче – ето, че всичко, случващо се в природата,  си има много по-простичко обяснение.
Когато желанието за свобода завладява всички месеци, те решават – като израз на екзистенциален протест – да спрат да следват последователността на сезоните.  Дори и на декември, който сега е на власт, му писва да бъде организиран. „Хората ли? – заявява Декември – Да се оправят сами! Аз обичам череши и отивам да си ги взема от онзи Май! Да види той дали пак ще ми топи снега!“. Октомври пък заявява: „Ние с Февруари отиваме на море! Момичетата са луди по нас!“. Март се опитва да спре лудостта, която е обзела всички, но Септември я спира – „Да правят, каквото щат!“.

Когато месеците спорят, обаче, отношенията между хората също не вървят на добре. Може пък и тяхната кавга да се явява основата на тази между Грета и Ваня. /А пък може наистина да им е хоби./ Кой знае?

Междувременно двете сестри, дори изгонени от вкъщи, продължават яростно да се карат и обвиняват една друга. Ала единственият начин да се приберат у дома е да намерят корен квадратен от любовта. Да решат една задача без привидно решение.

Звънецът бие и започва часът по математика. На помощ  в търсенето на трудно откриваемия отговор идва новата учителка по математика или както самата тя се нарича – госпожица Фея на математиката.

На въпроса дали е възможно да се намери корен квадратен от любовта, чисто математически погледнато, тя отвръща: „Няма невъзможни неща!“. Пък и, разсъждавайки праволинейно, ние лесно бихме стигнали до извода, че коренът си е чисто математическа работа! След като чу само определението на това математичното понятие обаче, а то, трябва да признаем, си е доста стряскащо -Корен втори от едно неотрицателно число е такова неотрицателно число, което повдигнато на втора степен дава подкоренната величина  –  Ваня извади магически транспортиралия се в чантата й учебник по математика на Грета. /Да, онзи същият, който излъчваше радиоактивност и Ваня при никакви обстоятелства не би докоснала! Същият, който бе причината за караницата от сутринта. И да, именно този, който теоретично стои в основата на планетарен катаклизъм./
От друга страна погледнато обаче, любовта е трудно да бъде изчислена математически заради невъзможността си да се подведе под общ знаменател. „От което пък следва, че, чисто математически, любовта няма корен.“

От разговора с Феята на математиката двете сестри, а и ние, разбираме, че любовта може би се е скрила по-дълбоко – при елементарните частици или пък… в тичинките и листенцата? Може пък и да е в химията между хората или пък в гените? Едно обаче е сигурно: трябва да продължим да търсим, защото, както ни загатна кокетната госпожица Фея, коренът може да се окаже съвсем наблизо.
След междучасието:
Грета и Ваня продължават търсенето на корен квадратен от любовта. Сега е ред  да проверят дали той не се крие в положителните или отрицателните заряди. Току- виж обаче ни изненадал и се вплел в някой неутрон!
Ускорявайки крачките си в геометрична прогресия, двете сестри търсят Феята на физиката. „И когато усетите косите ви да се изправят, да знаете, че тя е наблизо!“ – беше ги упътила Феята на математиката. Права беше. Впрочем, физиците наистина ги бива в появяванията – притъмнена сцена, токови удари и един доста рошав силует.

Когато вижда Грета и Ваня заедно, Феята на физиката е искрено учудена: „Според моите закони, при вас силата на съпротивлението е 5 на ента, а привличането изобщо липсва, така че, както и да го пресмятам, вие двете не може да сте позиционирани по едно и също време на едно и също място! „Както и да го пресмятаха Грета и Ваня обаче, очевидно имаха нужда от нещо повече от чиста наука. Въпреки алтернативните решения, които им предложи  Феята на физиката /“Може ли вместо това да ви направя портрет по метода на кирлиновата фотография, за да проверя степента на съвместимост на аурите ви?“/, тя също не успя да им помогне.

За сметка на това обаче, двете вечно враждуващи сестри я накараха да осъзнае една зависимост, ръководеща се от нещо далеч по-непознато и необятно за нашите представи от елементарните частици – човешката същност. „Всяко тяло, потопено в егоизма и самолюбието си, измества точно толкова от близостта на другите, колкото тежи в собствените си очи…„.
В крайна сметка установихме, че магията на любовта не се крие нито в математическите формули и теореми, нито във физичните закономерности. Може би трябва да се вгледаме в самите нас, за да я открием?
Може би Феите близначки – на химията и биологията – ще успеят да ни дадат отговор на вечния въпрос – каква е същността на любовта?

Макар Грета и Ваня да се опитват да се отдалечат една от друга, някаква невидима сила ги събира заедно, държейки ги в транс. Според Феята на биологията общият им извор на живот ги е обединил, като същинска ДНК-верига! Но нейната сестра близначка – Феята на химията е далеч по-научно настроена: „Събраха ги адреналинът, серотонинът и разните ми други фокуси! Така ги изравних, че хем се мразят, хем не могат да се разделят!“.
– Само ако извървят пътя си, ще намерят онова, което търсят. Нужно е време – да еволюират и чувствата, и отношенията им…
– Ох, ти пък с тази еволюция! Синтез и катализатори! Там е истината! – заяви в отговор Феята на химията, повтаряйки за стотен път своята любима фраза.
Феите близначки вече са извървели своя път на еволюцията /или естествения подбор, знае ли човек?/ и този на катализаторите и синтеза /или пък са преживели някоя и друга ядрена война, знае ли човек?/. Всъщност, важното е, че са открили любовта, която ги свързва. И макар да имат различни виждания за нейния произход, те осъзнават, че веднъж намериш ли източника на любовта, почувстваш ли я с цялото си същество – научната гледна точка отстъпва пред магическата.
Те изпращат двете момичета да потърсят помощ от скараните месеци и ги оставят сами да намерят своя корен квадратен от любовта.

– Тях има ли ги изобщо извън календара? – е реакцията на Ваня.
– Не са ли просто периоди от годината, създадени за удобство при отчитане на времето… – пита Грета.
Двете Феи обаче ги опровергават. „Тъй като те са навсякъде и виждат и знаят всичко… следователно са наясно и с любовта, и с нейните корени – квадратни, кръгли, правоъгълни!`.

Под контрастните звуци на наелектризиращото виртуозно изпълнение на Май и Ани, двете момичета търсят месеците.
Когато ги намират , осъзнават, че е настъпил тотален хаос – двете самоличности на Януари седят гръб в гръб, единият е със слънчеви очила, а  другият – с дебел шал и чаша чай. Октомври и Февруари са си намерили по едно момиче, Марта тотално се е отказала да ги усмирява и сега прави сапунени мехурчета. Изобщо: пълна лудница!

И докато снежинките навън танцуват,
двете момичета се смесват с месеците, опитвайки се  да осъзнаят странната ситуация, в която са попаднали кой знае как и защо.

– Грета, какво ще стане сега… С нас? С другите хора? С времето?
– Не знам! Не знам! Това не сме го учили! – /за да не изпадаме в подобни ситуации за в бъдеще, предлагам в учебната програма да се включи предмет „СЧЦП – Спасяване на човечеството и цялата планета„/ – Не само не изпълнихме заръката на мама, ами ще станем и свидетели на затриването на света! И то толкова далече от всичко, което обичаме… освен… освен…
– Една от друга. Толкова път извървяхме, а коренът през цялото време е бил в нас!

Най-накрая, след метаморфозата, която претърпяха, двете сестри осъзнаха, че любовта е една душа в две тела. И всяка една от тях е корен квадратен от любовта. Макар и да са парадоксално различни, общият им извор на живот, сборът от случайности, законите на привличането или добре изравнените хормони /а може би всички тези фактори, взети заедно/ ги обединиха. Те се превърнаха в двете половини на едно единно цяло. Като деня и нощта, ин и ян. Противоположни по енергия, но взаимно допълващи се. И именно любовта – това така противоречиво чувство, изградено в своята същност от наука, изкуство, емоция и мъничко магия  – е това, което уравновесява тези половини. Това, което осмисля тяхното съществуване.
Но дори сега, след като знаят отговора на задачата без решение, как биха могли да спасят реда и времето?
Добрите сърца на момичетата и искреното им желание да спасят света призоваха Феята на любовта.

За да заплатят цената на отново спечелената близост, двете сестри, опознали по пътя на Любовта света около себе си, този на другите и своя собствен, трябва да преминат едно последно изпитание. Последна метаморфоза. Именно заклинанието на Феята на любовта ги кара да осъзнаят, че са си истински нужни една на друга и че единственото, което наистина има значение, е да бъдат завинаги заедно, носейки в сърцата си късче от магията на любовта.
Засаждат в душите ни корена на любовта и ние оставяме „Две следи“ – аз и ти, както ни напомня прекрасното изпълнение на Хриси, Георги и Мартин.

Дължим приключението, което пропътувахме заедно, на Коледния концерт на EГ „Бертолт Брехт“ , който се състоя на 21 декември в театър „Константин Величков„ и на талантливите ученици от 10, 11 и 12-ти клас, които взеха участие в него. За философския и завладяващ сценарий, режисурата и сценографията на вълшебната приказка можем да благодарим на г-жа Топалова и г-жа Влахова. Изумителните декорите са дело на г-жа Даниела Перничева, а красивото музикално оформление – на г-жа Сарафска. Без всички тях метаморфозата, през която преминах самата аз, макар и само като зрител, не би била възможна.

И може би в крайна сметка любовта не е точно дефинирана константа. Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Любовта дори не може да се опише с думи, защото обрисувайки я, бихме я поставили в рамка, а тя е така свободна. И загадката за същността на любовта завършва с един сам по себе си простичък отговор, в който се съдържа цялата истина за живота, а именно, че истинската форма на човешката душа са невидимите връзки, които ни свързват с другите.

Още веднъж, този път в края на нашето пътешествие в търсене на същността на любовта,
Ви предизвиквам!
Открийте я, позволете й да пусне разноцветните си багри в смисъла на живота Ви и носете нейното вълшебство винаги в сърцата си!

Автор: Натали Калпакова, 11в, в. „Обектив“