ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ
27.05.2016Национален конкурс за непубликувана поезия за деца
06.06.2016
Ентусиазирани ученици от различни класове имаха възможността да се срещнат очи в очи не с кого да е, а с писателя Деян Енев. След топлото посрещане на г-н Енев от директорката ни не бяха изминали и секунди и въпросите заваляха.
Макар и да се връща в училище след толкова много години, вълнението на Деян надвишава дори и това на учениците. А именно техният интерес към книгите и литературата го окуражават. Съветът, който отправя към аудиторията, гласи, че литературата е единственото изкуство, което може да предаде човешката памет като холограма. Четейки я, ние заживяваме в разказа, който описва авторът. Словото, онова, с което борави литературата, е единственият начин на бъде изказана истината. И ние не трябва да забравяме и подценяваме това.
В разговори с по-възрастни писатели г-н Енев си добавя онова, което му липсва, чува за книги, които не е чел, за писателите, които не е чувал. По този начин гради една мозайка, която представлява следното нещо: стаята, в която Деян спи, е отрупана с книги и всеки ден прииждат все повече и повече. Той се старае да прочита тези, които му харесват. Споделя с нас, че трябва да се научим да отсяваме добрите книги от останалите. Днешно време в България излизат много нови книги и е трудно за младите хора да подберат тези, които си струват. За него една книга е слаба тогава, когато не успее да ни даде нищо. От там дистанцията между добрата книга, която ни дава храна за размисъл, и тази книга, е огромна. Пример е книгата ‘’Калуня-каля’’ на Георги Божинов. Това е книга, която, когато я прочетеш, вече не можеш да четеш онези книги, които могат да минат за добри.
През изминалите години вдъхновението на Деян Енев успява да се измени. Като ученик той е намирал есените за свое вдъхновение като Пушкин.“ Есените с онези силни ветрове, които почват да духат, ми действаха много вдъхновяващо. Просто сядах и можех за няколко часа да напиша нещо добро.’’ – споделя Деян. За него вдъхновението минава през много фази- дълги периоди, когато не знаеш какво е думата ‘’вдъхновение“ и се осланяш на онова, което досега ти е дала литературата. Деян споделя с нас и своята формула за вдъхновение при писане на къси разкази, която няма да остане в тайна.
ЕМОЦИЯ, която е преминала през нас, би могла да засегне и други хора + ИСТОРИЯ, която да има своите тайни + ЕЗИК, който да успее да изрази нашите мисли и чувства.
Самият г-н Енев се ръководи от формулата за вдъхновение на писателя Хемингуей. Ако историята, която искаме да разкажем, е един необятен айсберг, тогава оставяме на читателите само върха, който се показва над водата. Останалото е в ръцете на читателя.
От кариерата си като журналист Деян е научил, че макар и да са едни и същи думите, те имат различно значение. В единия случай се влага в тях едно нещо и то изглежда като разказ. В другия случай се пишат силни думи, които въздействат по по-различен начин. В представите на Деян разказът представлява абсолютно реални елементи, взети от живота, но с едно леко разместване, което ги превръща от един вид текст в друг. Като пример Енев използва припокриващите се гени между човек и маймуна и тънките 2 %, които ни разграничават от тях.
За Деян Енев белите стихове са експеримент, но разказите винаги ще му бъдат на сърце, макар че в разказите има голяма доза поезия. Куражът му да издаде книга с бели стихове идва от писателя и близък приятел на Енев, Иван Методиев. Има едно ядро в поезията. Как ще развиеш това ядро? Дали ще е в класически, или в свободен стих, няма значение. Въпросът е да се запази това ядро и да се предаде на читателите. За него е важно младото поколение да може да оцени една книга, да чете, без да има значение дали ще е негова или на друг писател.
За всеки начинаещ писател съветът на Деян би бил от голяма помощ. ‘’Първо си потърсете авторите, които на вас ви харесват. Като ги намерите, ги прочетете, както аз направих. Вижте дали вие можете да пишете по този начин, по който пише авторът. Трябва да се равнявате по големите литературни образци.’’ Още за началния стадий на неговата творческа кариера научаваме от бързо разказаната му история за спомени от основното училище. Деян разбира, че иска да пише едва в 4-ти клас, когато учителката им дава задача да пишат за есента. Есето до такава степен се харесва на преподавателката, че води малкия Деян по другите класове, за да чете произведението си. Това му дава сигнал, че може да има бъдеще в литературата.
С помощта на уроците от книгите на Хемингуей четиринадесетгодишният Деян Енев посяга към белия лист и перото и започва да пише, макар и да не е бил наясно какво точно представлявали текстовете му. Когато измислените разкази му се струват до висока степен истина, Енев открива, че писането ни дава това, за което един живот, ако го живееш, няма да стигне. Писането ни дава възможнот да живеем животите на много хора.
Освен литературата, другата страст на Деян е оръдието на труда – писалки. Той сам разкрива, че в дома си има приблизително 50 колекционерски писалки, една от които носи в джоба си.
С химикалка в джоба си и над 700 разказа зад гърба си майсторът на късия разказ – Деян Енев – покорява българската и чуждестранната литература с лека ръка.
Ивет Кънчева, 10б клас
