Вазовата и моята България

ВАЗОВАТА И МОЯТА БЪЛГАРИЯ
есе

Изготвил: Богомил Биков 11в клас

Творчеството на Иван Вазов е обичано от поколения българи. И не случайно. Вазовите произведения са нравствен ориентир за цялата нация, те служат за пример и вдъхновение на редица творци. Народният поет превръща България в една своеобразна вселена. Разглеща различни измерения на българското, умело събира различни гледни точки в една цялостна картина . От тази всеобхващаща картина изводът винаги е само един: трябва да обичаме и ценим родината си. Творецът не само заявява, че обича България, той го доказва с всяко свое произведение. Влага изключително родолюбиво чувство във всяка дума, успява да убеди читателя в светостта на всичко българско. Цялото му творчество е концентрирано около България, отдаден е на мисията си на народен поет през целия си живот. Ясно разбира, че задачата му е тежка и отговорна. Разбира отлично и колко важно е всъщност някой да припомни на българите да се гордеят с това, което са, и да ги предпази от тежки прегрешения като чуждопоклонничество и родоотстъпничество. Вазов отправя ясно и недвусмислено послание към младата нация, той декларира безграничната си обич към родината, като я възхвалява и защитава ревностно. През целия си 50-годишен творчески път не се уморява да повтаря: „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ Няма място за съмнение, че Вазов е велик майстор на словото, но това, което го прави изключителен, е именно безпределната му отдаденост на отечеството и съхраняването на националния идеал. Като очертава пред нас- българите- националните ценности: пространство, идеал, герои, история, Вазов ни учи какво ни прави българи, какво ни събира като българи. В началото на творческия си път поетът се обрича да служи на България:
„ На теб, Българийо свещена, покланям песни си сега!“
Ето защо в края на пътя си намира спокойната и мъдра равносметка:
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

Патосът и заразителното вдъхновение, струящи от Вазовите произведения, карат всеки, докоснал се някога до творчеството му, било то българин или чужденец, да се замисли защо Вазов е посветил делото си на родината.

Отговор на този въпрос можем да открием именно в представата на народния поет за България. Всяко стихотворение, всяка глава на прозаичните творби на Вазов, които имат описателен характер, разкриват пред читателя несравнимо красиви картини, потапят го в света на българското. Читателят се озовава в Балкана, който още носи спомена за множеството малобройни, но за сметка на това безподобно дръзки чети. Минава през поля, гори и тучни ливади, като в края на своето пътешествие той устремява погледа си към небето, сякаш за да се увери, че звездите над родината са най- ярки. Вазов отваря очите ни за това, което често пропускаме във вихъра на забързаното си ежедневие. Да спрем за момент и да се насладим на красивата природа, която ни заобикаля- толкова е достатъчно, за да преосмислим цялата концепция на Вазовото творчество. По възрожденски красива, светла, необятна и китна, картината на родната земя се запомня като най-съвършеното божие място, наречено РАЙ. Наблюдавайки българската природа, ние всъщност ставаме свидетели на вдъхновението на поета, което максимално ни доближава до него. Дори да не го осъзнаваме напълно, това е нещо уникално. В днешно време нямаме възможността да се докоснем до музите, отговорни за създаването на най-прекрасните шедьоври в изобразителното изкуство, или да преживеем отдавна отминали събития, станали повод за написването на романи, оставили своя отпечатък в историята. Точно затова трябва да ценим високо , което ни е оставил Вазов. Написвайки своите произведения, той е бил с ясната мисъл, че българският народ ще успее да намери вдъхновение в тях, защото те са близки до всеки българин.

Вазов не фокусира своето творчество само върху българската природа. Той отделя специално внимание на самия народ, вниква дълбоко в душата и мислите на отделната личност. И за момент не спира да вярва в несломимия български дух, което може би е една от предпоставките за това да пише толкова разпалено за България. Той вярва, че притеснителната тенденция българите масово да се отричат от важни символи на страната, като например езика ни, се дължи на объркването на новоосвободения народ и липсата на ориентири. Според него повсеместната апатия е причинена по- скоро от чужди влияния, отколкото от това, че народът не обича своята родина. Ето защо Вазов насочва усилията си в написването на велики произведения като одите от цикъла “Епопея на забравените” и романа “Под игото”. Като представя качествата на главните персонажи като величествени и открито порицава предателите на родното, той създава примери за подражание, които са актуални до днес. Всички ние вътрешно се стремим да приличаме повече на герои като Бойчо Огнянов. Прочитайки някоя от Вазовите творби, се чувстваме по- мотивирани да изпълним дълга си към родината именно защото виждаме във Вазовите герои самите себе си. По този начин лесно можем да си направим равносметка и да се променим към по- добро.

Потапяйки се в невероятния свят, който Вазов създава, ние трябва да си извлечем поука от прочетеното, преживяното, почувстваното…  Длъжни сме да пазим завета на автора, но трябва и да си създадем свой образ за родината. Това изразява личното ни отношение към България, което е нещо съкровено и не бива да бъде повлияно от нищо. Показва индивидуалност, показва, че сме размишлявали над въпроса за националната идентичност.

Лично аз съм изградил свой собствен образ за България в съзнанието си. Разбира се, не напълно завършен, защото все още нямам нужния опит. Представата ми за България е плод както на наблюдения и впечатления, така и на дълъг размисъл. Често съм се опитвал да си разясня какво точно е за мен родината, какво е нейното значение в живота ми. Всеки път стигам до едни и същи отговори. Моята България е място, където знам, че винаги ще бъда добре дошъл. Знам, че тук мога да открия себе си, да изживея един щастлив и достоен живот. В България мога да получа възможността да се развивам, без да се налага да търся късмета си другаде. Аз обичам родината си и ще възпитам децата си в тази обич. Моята България, подобно на Вазовата, е изключително красива. При мисълта за нея в съзнанието ми изникват високите планини, гората край родния ми град, морето… Трябва да се стремим да опазим тази красота и да я предадем на поколенията. Постиженията на много талантливи българи винаги са повод за истинска гордост за мен. Но това, което най- много ме впечатлява, е историята ни. Не конкретни битки, места, личности. Възхищавам се на самия факт, че няма от какво да се срамуваме. Предците ни са живели достойно, без да оставят петна в историята ни, които да не можем да изчистим. Плантациите на Юга, Нацисткия режим, терора в СССР- дори най- великите сили не могат да се похвалят с история, толкова чиста, колкото нашата. Те днес чувстват вина там, където ние чувстваме гордост. Спомнят си с горчивина събития, които ние честваме тържествено. Достойнството на предците ни, които винаги са се стремили да постъпват правилно, напомня, че трябва да имаме смелост да оборваме всички, дръзнали да надигнат глас против България. Трябва да опазим името на родината си чисто и неопетнено. Защото именно ние никога не сме се самозабравяли. Дори в качеството си на огромна и могъща империя, България никога не е имала роби. Спасили сме българските евреи от Лагерите на смъртта. Тези факти говорят достатъчно красноречиво за българския народ. Ние, макар и понякога да подхождаме с предразсъдъци към различните, винаги сме оценявали високо човешките права и свобода и сме ги приемали като свещени, но никога като даденост. Ние добре знаем какво коства на един народ да бъде свободен. Това са българите от моите представи- хора с добри сърца, преминали през множество изпитания. Да останеш топъл и добродушен след многовековни страдания, показва само нечовешки стоицизъм и сила.

Родината за мен е повод за неизмерима гордост, тя е вдъхновение, мястото, където се чувствам окрилен. Моята България не се различава особено от Вазовата, може би защото народният поет чрез произведенията си е създал една универсална рамка за изразяване на патриотизма. Може би просто възгледите ни за ролята на родината в живота на обикновения човек съвпадат. Във всеки случай е ясно едно: България е моята родина, към която аз се чувствам безкрайно привързан и която безрезервно обичам. Важно е да осъзнаем важността на това да пазим родината си, да можем да се идентифицираме с нея навсякъде по широкия свят. Защото тя е единственото място, където винаги ще бъдем приети и обичани. Важно е всеки един от нас да погледне вътре в душата си, да потърси онова патриотично кътче, което трепва всеки път, щом зазвучи химнът, да се замисли за това, как изглежда неговата България. Всички ние трябва да осмислим по такъв начин идеята за родината, че да може всеки от нас да си направи равносметка и да заяви гордо и смело: Аз съм българин!