Анелия Стоянова с национална литературна награда

“Но през времето, когато бях млад, не притежавах единствено онази повърхностна красота, която впечатлява вас, хората. Бях надарен със свободата волно да кръжа из небесния безкрай и с таланта да обичам и помагам, без да искам нещо в замяна..” – из „Пеликан”.

Трудно ми е да „предам” новина, която съм изживял по толкова емоционален начин, защото зная, че е почти невъзможно, а когато трябва да пиша за таланта на Анелия (от 11 ‘б’ клас), се убеждавам в това. И докато часовникът ме дразни и ми напомня колко време разсъждавам върху всеки отделен ред, започвам да се питам какво да правя…

Това няма да е традиционната електронна бележка, лишена от чувството на спомена. По-скоро ще бъде моят малък разказ за успеха на един невероятен човек, защото, признавам си, съвсем не се изненадах, когато открих името му – класирано в националния литературен конкурс „Милош Зяпков”. За втора поредна година печели, за втора поредна година с разказ. И това дори не е изненадващо! Сякаш си го очаквал, без да си подозирал предварително; нещо толкова естествено като поскъпването на хляба или внезапното есенно заоблачаване; нещо предвидимо.

Добре съм запознат с нейната скромност – тя май не беше толкова добре запозната с моята твърдоглавост. В крайна сметка се добрах до тях – тазгодишния „Пеликан” и миналогодишните „Омагьосани”; два от страхотните й разкази. Наистина не съм юрист, но вероятно е противоконституционен – или поне трябва да бъде – опитът й да ме забаламоса, че има проблем с вдъхновението и идеите. По-скоро е твърде взискателна към себе си, защото положителното прозира още от самото резюме на творбите.

Дори мога да го докажа.

„За бедна жена, която отива при панаирския магьосник с необичайна молба. Тя иска да бъде омагьосана да обича. Но светът, в който живеят, е лишен напълно от това качество. Докато се опитва да й разясни това, той неусетно омагьосва себе си… и се влюбва в нея.” // „Омагьосани” //

„Историята е за един пеликан, който помага на хората, отскубвайки всеки път по едно от своите вълшебни пера, способни да лекуват болести, нещастия и т.н.. Но когато перата му свършват, той се оказва самотен, забравен, презиран, гонен, унижаван…” // „Пеликан” //

–

Е, честито, Ани! Продължавай да ни радваш с възможностите си, защото ти се полагат още много, много награди =)

Николай Генов